ИСТОРИЯ НА ОБЛАСТНА БОЛНИЦА – ЯМБОЛ

Първите болници, които се откриват в Източна Румелия и които оказват стационарна помощ на българското население са Руските военно-временни болници. Към м. март 1879 г. те са шест и под № 5 е заведена болницата в гр. Ямбол. Струпването на бежанци и руски войници по време на настаплението на руската армия към града го застрашава от епидемия. Това наложило организирането на градска болница. Тържественото й откриване било на 11 март 1879 г., в къщата на Афуз ага.

По-късно, описвайки състоянието на болниците в Източна Румелия, княз Шаховски споменава, че в сравнително най-добро състояние се намира градската болница в гр. Ямбол, но за съжаление, средствата, с които разполагало местното ръководство, не могли да покрият разходите.

Първите приходи за издръжка и обзавеждане са се набирали от дарения на дружества и частни лица. През този период започнало организирането на благотворителното дружество ”Св.Пантелеймон”, което имало за задача да осигури допълнителни средства. През 1882 г. Ямболската болница получила името на дружеството “Св.Пантелеймон”.

През първите години болницата е разполагала с 30 легла. В продължение на десетки години тя се е помещавала в  частни къщи. При откриването й тя е третостепенна,  а от 1900 г. градската болница приема званието ”държавна”. От 1909 до 1916 год. тя е третостепенна държавна болница, а от 1917 г. се именува Ямболска държавна болница.

От 1912 г. започва застрояването на двуетажна болнична сграда, което завършва през 1914 г. (днес в нея се помещават хирургичните отделения на болницата). От 1909 г. до 1919 г лекарските длъжности са непрекъснато заети.

От оскъдните данни за дейността на болницата в Ямбол през първите години след Освобождението,  в структурата на преминалите болни са преобладавали тия с болести на дихателната и храносмилателната системи, на костите и ставите, на кръвта, сърцето и далака, очите. Оскъдни са сведенията за болницата в Ямбол по време на Първата световна война. Знае се, че голяма част от нейния персонал е бил мобилизиран.

През 1919 – 1920 г. болницата разполага с 20-30 легла и според нуждите. До 1925 г. в щата на болницата не е имало длъжност медицинска сестра. През следващите години щатът постепенно нараства от една на две, за да достигне три  броя през 1944 г.

От посочените данни е видно, че кадровите възможности са малки. В хирургическия павилион са били канцелариите, автоклавната, болничната аптека, която съществува от основоването на болницата. През 1938 г. е бил завършен вторият павилион за заразно болни и за лечение на болни с вътрешни заболявания. На първия етаж на сградата са били приемани на лечение заразно болните, по стаи за отделните нозологични единици, а на втория са лекувани терапевтично болните. През 1940 г. официално се открива второто отделение на болницата – вътрешно. В  резултат на по-добро   финансиране, ръководството на болницата е успяло да построи инсталация за централно водно отопление на двата блока. През 1943 г се правят различни пристройки – стая за дежурен лекар, склад за санитарни материали и др. Покрай чисто стационарно лечение на болните, Ямболската болница, макар и с малко лекари, е извършвала и амбулаторна дейност – предимно на селски жители.

Леговият фонд на болницата нараства на 60 легла през 1938 г., 76 легла  през 1939 г., за да се движи от 81 до 86 легла  през периода 1940 – 1944 г. Ежегодно през болницата са преминавали по 222 болни, за да достигнат до 289 болни през 1943 г. Средната продължителност на престоя на лекуваните болни не е бил блюдаван показател. Ръководството на болницата е отчитало провежданите леглодни. Така например през 1924 г. са проведени 16795 леглодни, през 1933 г. – 15704 леглодни, през 1940 – 22971 леглодни, през 1940 г – 23085 леглодни.

През 1934 в болницата са извършени 159 операции, през 1953 – 356 операции, през 1937 г. – 277 леглодни. От 1940 год. операциите нарастват на 660, а през 1943 г. те са 822.

През 1939 г. болницата получава портативна рентгенова апаратура, като през същата година са направени 642 скопии.

През 1939 г. започват плахите стъпки в кръводаряването.

През 1945 г. се прибавя към двете отделения и трето – акушеро-гинекологично отделение. Броят на лекарите става 7. Години по-късно, се открива и рентгеново отделение. Леглата са вече 110, лекарите 8. В плана на болницата за 1947 г. е предвидено леглата да станат 250. Но сградите са все същите, поради което броят на леглата нараства само с 22 и общият брой достига 132, колкото и остават през 1948 г. Лекарските длъжности са се увеличили на 13. Средния медицински персонал от 4 нараства на 11. Двадесет години по-късно лекарските длъжности стигат 180 души, средните медицински работници са 485. Заедно с това са растат капацитетните възможности на стационара. Увеличава се броят на преминали болни. През 1948 г. – 3313 болни, а през 1976 г. – 19840 болни.

Сградният фонд в годините 1950 – 1951 г. се разширява с една настройка на малката административна сграда, днес заемана от ортопедично отделение и нова сграда, двуетажна, където и до днес са устроени рентгеново, очно и ушно отделение. През 1951 г. военните предават една от своите жилищни сгради, където се настанява детско отделение. Малко по-късно, през 1956 г. се прибавя и съседна сграда, където се устройва създаденото през 1956 г. неврологично отделение на първият етаж и кожно – венерологично отделение на втория етаж. Приземният етаж е преустроен за физиотерапевтично отделение. По-нататъшните усилия на болничната управа са насочени към по-голямо детайлизиране на някои от основните специалности в стационара. Така постепенно след 1960 г. заемат своите места ортопедично и патологоанатомично отделение. Няколко години преди това – през 1957 г., туберкулозният диспансер, дотогава самостоятелно здравно заведение, се обособява като отделение към  Окръжна болница – Ямбол.

През 1961 г. към болницата е разкрит кабинет по съдебна медицина. Този кабинет е бил четвъртият, създаден в страната. През 1972 г. прераства в отделение по съдебна медицина. Отново е едно от първите, създадени в страната.

Процесът за осигуряване на висококвалифицирана и специализирана медицинска помощ, през следващите години, слага началото на три вътрешни отделения: ревмокардиологично, гастроентерологично и ендокринологично със сектор хематологичен. Продължава да се разширява хирургическото отделение, като се обособяват още два сектора – неврохирургичен и спешна хирургия. В по-късни години е извършена настройка на хирургическия блок, така се увеличава и легловия фонд. Увеличава се хирургическата оперативна работа, по обем и ниво в голяма коремна хирургия, особено в областта на чернодробно-жлъчната хирургия, операция на ехинокок на белия дроб, травми на гръдния кош и белия дроб, трапанации на черепа. Така, следвайки пътя на тесната специализация, през 1974 г. се разкриват отделението за анестезия, реанимация и интензивно лечение (ОАРИЛ) и отделението по трансфузионна хематология. Разгръщането на акушеро-гинекологичната помощ води до обособяването на гинекологично, родилно и отделение патологична бременност. През 1974 е разкрито и микропедиатрично отделение.

Акушеро-гинекологичният комплекс се премества в строената за  целта триетажна сграда през 1974 г., легловият фонд от 60 става 153. Леглата на стационара достигат 900. През 1984 г. филиалът на гастроентерологично отделение се трансформира в нефритно отделение с 64 легла в 12 стаи. През 1993 г. отделението се премества от гр. Стралджа  в Районна балница като четвърто вътрешно отделение.

През 1981 г. в Окръжна болница се открива център по хемодиализа. Отделението първоначално разполага с 4 апарата – изкуствен бъбрек.

През 1983 г. се открива радиоизотопната лаборатория, оборудвана с унгарска апаратура – изотопен скенер, сцинокарт за изследване на структурните промени и отчасти на функционалните смущения в дейността на черния дроб, бъбреците и щитовидната жлеза. За първи път в страната е изработена и внедрена  програма за компютърен анализ на данни от изотопните клирънсови изследвания.

През 1986 г. в Окръжна болница – Ямбол се разкрива първата в страната лазерна лаборатория. В болницата, в Центъра по трансфузионна хематология през 1987 г. започват да се извършват изследвания на рисков контингент по метода на Сорин. През 1988 г. се открива модерна и съвременно оборудвана СПИН лаборатория. През 1987 г чрез дарение се закупува фибробронхоскоп “Олимпус”.

В годините след 1990 започва да се говори за реформа в здравеопазването, но едва през 1997 г. настъпват промени най – вече в областта на спешната медицина. Болницата продължава да се финансира от общ бюджет.

През 1998 год се разкрива Интензивно терапевтично отделение с 12 легла. През 1999 г.  се разкрива и приемно  диагностично – консултативно отделение. През 1998 г., след проведен търг се закупуват медицинска техника и оборудване – компютърен томограф,  лапароскопски апарат за микроинвазивна хирургия, съдов доплер, монитори, халотанов изпарител, компресор. С новото оборудване болницата отговаря на новите изисквания за качество на извършваните медицински дейности.

През 2001 год се открива нов сектор към хирургичния блок – микроинвазивен.

През 1999 год в деветте павилиона на болницата като интегриран технологичен медицински комплекс има 827 легла. Във връзка с новите социално – икономически условия в страната и района, промяна на числеността на населението и възрастовата му структура, Ямболската болница извърши преструктуриране и намаляване на легловия фонд на 596 легла.

През м. юли 2000 г. Медицинският съвет взима  решение болницата отново да приеме името “Св. Пантелеймон”. От 01.10.2000 г., след приемане Закона за лечебните заведения болницата е преобразувана в акционерно търговско дружество с 51% държавно участие. Така болницата се връща и към своето първо име, носила го през 1882 г.

През м. март 2019 г. болницата чества своята 140  годишна история, в която е била ръководена от  21 главни лекари.

През настоящия момент болницата функционира при общ състав 534 лица, от които 109 лекари и 238 сестрински персонал.